Жан-Пол Сартр (1905-1980)
Жан-Пол Сартр - снимка Уикипедия
Роден е на 21 юни 1905 година в Париж. Жан-Пол Сартр е единственият син на семейство от средната класа. Баща му, Жан-Батист Сартр, е бил офицер, а майка му, Ан-Мари Швайцер произхожда от елзаско семейство на интелектуалци. Баба му по майчина линия е първа братовчедка на известния нобелов лауреат Алберт Швайцер.
Бащата на Жан-Пол умира от треска само 15 месеца след като той е роден. След смъртта му, Ан-Мари се връща в къщата на родителите си. С възпитанието на детето се заема нейният баща, Шарл Швайцер, който го обучава по математика и го въвежда в класическата литература още преди да навърши 10 години, след което го изпраща в държавно училище. Още в ранна детска възраст Сартр проявява интерес към книгите и предпочита да прекарва времето си в четене, вместо да играе с другите деца.
През 1917 година Ан-Мари се омъжва за военноморския инжинер Джоузеф Манси. Но 12-годишният Жан-Пол не приема втория съпруг на майка си и през целия си живот не престава да го мрази. Семейството се премества в Ла Рошел, където през следващите три години на момчето се налага да се сблъска с действителността. Като единствено дете, той е бил прекалено глезен, обожаван и хвален, което несъмнено изгражда в характера му известна доза нарцисизъм. Поради влошеното здравословно състояние на Жан-Пол през лятото на 1920 година се налага да се върнат в Париж. Майка му решава да останат в столицата.
На 16-годишна възраст Жан-Пол постъпва в лицея “Анри IV”. Там се запознава с Пол Низан, с когото са в близки отношения до края на живота му. След като е приет в Луи льо Гран, той печели конкурс за Екол нормал супериор. По време на следването си проявява изключителна сериозност. В същото време чете повече от 300 книги годишно и пише песни, стихотворения, разкази и романи. Бързо се откроява сред останалите ученици, тъй като освен високата си интелигентност има много революционен и анархичен дух. Запознава се с много интелектуалци, но през тези четири години в училището не се интересува от политически въпроси. През 1929 година се запознава със Симон дьо Бовоар, с която стават неразделни и имат особена романтична връзка. Впоследствие Сартр постъпва в университета и защитава докторска степен по философия. Стажува във Френския институт в Берлин (1934). При формирането на своите възгледи е силно повлиян от Бергсон, Хусерл, Достоевски, Кант, Хегел, Киркегор и Хайдегер.
През 1929-1931 година Жан-Пол Сартр постъпва във френската армия, а през 1939 е мобилизиран като метеоролог. След като през май 1940 година е бил заловен от немските войски в Паду, прекарва девет месеца като заложник в Нанси и в германски лагер за военопленници. Опитът му го научава на много неща и го трансформира. Животът в затворническия лагер оставя своя отпечатък и се оказва повратна точка за Сартр. През този период пише първата си пиеса “Barionà”. Поради влошаващото се здравословно състояние през април 1941 е освободен. Назначен е като преподавател в лицея „Пастьор“, близо до Париж.
На 21 май 1941 година Сартр участва в учредяването на съпротивителното движение Socialisme et Liberté, част от което са и други писатели като Симон дьо Бовоар, Мерло Понти и други. През юни членовете на движението са около петдесет. През август двамата с дьо Бовоар заминават за Френската ривиера. Целта им е да разширят дейността на движението извън столицата и да се обединят с други интелектуалци като Андре Жид и Андре Малро. Но колебанията им разочароват и обезкуражават Сартр. След ареста на няколко от членовете групата се разпада и към края на 1941 година той се отдава на писателска дейност. Написва “Погнусата”, “Битие и нищо”, “Досиетата” и “Без изход”.
След освобождението на Париж Жан-Пол Сартр става репортер и активен сътрудник на създадения от Камю вестник Combat. Именно тази негова дейност поставя началото на неговата популярност. Сартр и дьо Бовоар са близки приятели с Камю до момента, в който последният се отрича от комунизма. Според Камю Сартр е “писател, който се съпротивлява”, а не “съпротивляващ се, който пише”. През януари 1945 година той е изпратен в Съединените щати, за да пише поредица от статии за „Фигаро“. Става известен като герой на съпротивата. Популярността му нараства още повече след Освобождението на Франция и когато същата година създава списанието за философия, политика и литература, наречено “Модерни времена”. За изданието допринасят много интелектуалци, приятели на Сартр.
Екзистенциализмът получава много голяма популярност и се превръща в истински феномен, особено в квартала, в който живеят Сартр и дьо Бовоар. Сартр излага лайтмотива на екзистенциализма, че човек не може да се отрече от своята свобода, тъй като тя предхожда същността на човека, така че сме осъдени да бъдем свободни. „Екзистенциализмът е хуманизъм“ се смята за манифест на екзистенциалното философско движение. Във връзка с неизбежната обвързаност на човека с обществото и необходимостта от нея за индивидуалното съществуване, Сартр казва, че “Адът, това са другите”. Повечето от неговите произведения са средство за предаване на неговата атеистична екзистенциална философия. През 1948 година Римокатолическата църква поставя цялото му творчество в Индекса на забранените книги.
През 1956 Сартр и неговото обкръжение се обявяват против идеята за френски Алжир и подкрепят алжирския народ в борбата за неговата независимост. Той настоява за свободата на народите и за правото им сами да решат съдбата си и открито говори против изтезанията. Подкрепя много интелектуалци от страните от третия свят (Руанда, Индокитай). Заради неговите убеждения през 1962 година терористи два пъти взривяват къщата му. Но това не го спира. Той е активен поддръжник на Кубинската революция и като такъв се сближава с Че Гевара и Фидел Кастро. Участва при разследването на военните престъпления, извършени във Виетнам.
През 1973 година основава вестник “Освобождение”, на който е главен редактор до 24 май следващата година. Оставя поста поради здравословни проблеми. Сартр е поддръжник на левите движения, като подкрепя Мао и феминистките движения. Колкото се отнася до израелско-палестнинския конфликт, той признава правото на съществуване на израелската държава. Въпреки че е привърженик на идеята за марксистка революция, не дава подкрепата си на комунистическата партия, която не отговаря на изискванията му за свобода. През периода 1952-1956 година Сартр членува в комунистическата партия. Присъединяването му към комунистическия идеал слага край на приятелството им с Камю. Той отхвърля капитализма и сталинизма.
През 1960 година влиянието на Сартр върху френската литература и интелектуалната идеология постепенно намалява и като че ли екзистенциализмът е в застой. Структурализмът, в който няма място за човешката свобода, като че ли измества екзистенциализма. Но Сартр е изцяло ангажиран в един личен проект. Той се занимава с анализ на литературните произведения от XIX век. В същото време здравословното му състояние започва да се влошава. Организмът му е изтощен от прекалената свръхактивност, от амфетамините и от големите количества цигари и алкохол. През 1973 година почти напълно ослепява.
Сартр отказва всички полагащи му се почести, дори Нобеловата награда за литература (1964) – действия, които остават в историята, показвайки нагласата на един интелектуалец, който иска да остане абсолютно независим. Той изпраща писмо до Нобеловия институт, в което моли да бъде изключен от списъка на номинираните, защото няма да приеме наградата.
На 66-годишна възраст Сартр получава удар, а след две години – втори. Умира на 15 април 1980 година в болницата в Париж, от оток на белите дробове. Погребан е в гробището Монпарнас. Оставя огромно количество произведения във вид на романи, есета, философски трудове и биографии. Неговото дело оказва влияние върху марксистката философия, социологията, критическата теория и литературата.
